Земеделски земи

Приетите на второ четене в парламента промени в ЗСПЗЗ въведоха ограничение за гражданите и фирмите от ЕС при закупуването на земеделска земя на българска територия. Физическите лица трябва постоянно да са пребивавали в България повече от 185 дни в годината, за да имат право да придобиват собственост върху ниви и гори у нас. Същото важи и за собствениците и съдружниците в юридически лица, регистрирани у нас. Фирми извън ЕС няма да могат да купуват земя у нас, като същото важи и за т. нар. офшорни дружества, базирани в страни с данъчни облекчения. Тези ограничения са доста закъснели, популистки и според някои депутати противоконституционни. Закъснели са, защото между 2001 и 2010 г. при цени на земята между 80 и 350 лв./дка имаше свободна възможност, от която се възползваха предимно турски и гръцки граждани, които чрез фирми, регистрирани у нас придобиха евтино земеделска земя. През последните 2-3 години поради голямата разпокъсаност и липса на работещи хидромелиорации, настоящите цени между 800 и 900 лв./дка средно в Северна България до 1500 лв./дка в Добруджа не предизвикват особен външен инвеститорски интерес, а на места в Североизточна България са достигнали своя временен максимум. Така че изискването за 5-годишна уседналост освен че окончателно ще тушира този интерес, ще подаде и лош сигнал към ЕС, откъдето и без това търсят начини да ни ограничат еврофондовете и различните права за нашите емигранти- например в Англия и Германия. А пък евентуалното намаляване на цената на земята в някои региони поради липса на външни купувачи е лоша новина за тези, които искат да продават. Популизмът се състои в това, че все пак за желаещите ще се намерят вратички (например чрез продажба на стари дружества или дялове от тях), а самата 5-годишна уседналост не е гаранция дали земята ще се използва по предназначение. Противоконституционно е български граждани – студенти или емигранти, работили повече от 5 години и спестили пари на Запад, да нямат право при завръщането си да купуват земя у нас. По наше мнение в средносрочен план вредите от тези промени са доста повече от евентуалните ползи.