Земеделски земи

В условията на сериозна икономическа криза, в която навлезе не само нашата страна във връзка със световната пандемия все по-често се задава въпроса за настоящото положение и очакванията за евентуални промени на пазара на земеделска земя. Правенето на каквито и да е изводи за последните два месеца е несъстоятелно, поради липсата на каквато и да е активност у населението и съответно затруднения от ограничената нотариална дейност. На този фон драстичното намаление на имотните сделки изобщо носи информационна стойност. Можем да отбележим, че земеделските производители засега остават най-слабо засегнати от проблемите в икономиката, предизвикани от Ковид-19. В тази връзка очакванията за продължаващо стабилно търсене на земеделска земя остават по-скоро оптимистични, за разлика от тези, касаещи повечето от от другите недвижими имоти – апартаменти и особено офиси и складови площи. Разбира се, не трябва да се пренебрегват настоящите и евентуално предстоящи проблеми, свързани с износа, транспорта и логистиката при реализирането на продукцията. Ако направим някакъв паралел с това, което се случи с цените на нивите при кризата от 2009г. можем да отбележим, че тогава след спад от 15-20% през първата година, цените бързо се възстановиха и през следващите 5 години наблюдавахме бурен растеж, при който те реално се утроиха. През последните 3-4 години всички прогнози за евентуален спад на цените не се реализираха и цената на земеделската земя се покачваше устойчиво с 5-10 % годишно. Въпросът е какви ще са бъдещите нагласи на купувачите – земеделски производители и инвеститори със свободни средства. Съществено значение за тях биха имали два факта – евентуални промени в арендните плащания за следващи периоди, както и настоящите нива на добивите от реколтата и изкупните цени. В близък план Общата селскостопанска политика на ЕС няма да търпи съществени промени, а евентуалните такива при субсидирането ще се обсъждат най-вероятно през 2021 г. Засушаването през настоящата стопанска година вероятно ще намали добивите при есенниците, но пък има доста фактори в международен мащаб, които сочат към известно покачване на ценовите нива. През последната седмица-две на пазара на земеделска земя се наблюдава раздвижване и поне настоящите нагласи не водят към съществени промени. Общото мнение е, че и при тази криза инвестицията в обработваеми ниви е добро убежище, носещо и прилични доходи, за разлика от банковите депозити или по-рискови такива като злато и др. суровини. Разбира се, не могат да се предвидят и предстоящи случайни фактори от различен характер, които биха повлияли на цената на земеделската земя, но като цяло следващите 4-5 месеца ще покажат най-добре посоката и възможностите за развитие на този пазар и дали ще се запази настоящия оптимизъм.